Amo, ergo sum!

"...Мисълта, че всяко нещо крие тайна, пробуди у него глух гняв. Не, "тайна" не беше точната дума. Книгата беше отворена и човек можеше свободно да чете нещата, които среща всеки ден, несъмнените неща - утрото, градината, птиците, вестника, - само дето съществуваха различни начини за търсене на смисъла. Например всяка седма дума да се чете обратно. Или да се избира само четвъртата в изречението. Да се заменя една буква с друга. Да се пропуска всяка буква след "с". Възможностите бяха безкрайни и всяка от тях раждаше различни тълкувания. И друг смисъл. Не задължително по-дълбок, по-интересен или по-ясен, а просто различен. Без някаква връзка с очевидното обяснение..."

http://www.youtube.com/watch?v=A1kCN56Z4hE&feature=related

Ένα χειμωνιάτικο πρωί
έφυγα απ' το σπίτι σαν τρελή
ο αέρας μου τρυπούσε
το κορμί και μου ζητούσε
μιά απόφαση ηρωική.

Πήρα εφημερίδα και στυλό
βρήκα διαμέρισμα φτηνό
τρία νοίκια να το κλείσω
έπιπλα για να το ντύσω
και δεν θέλω να σε ξαναδώ

Ήρθε η νύχτα η σκληρή κι' εγώ
νοιώθω σαν απόκληρη εδώ
θέλω πίσω να γυρίσω
και συγνώμη να ζητήσω
αλλά ντρέπομαι να σου το πω

Πώς χωρίς εσένα είμαι μισή
δεν πετιέται έτσι μια ζωή
θέλω πίσω να γυρίσω
και συγνώμη να ζητήσω
μα με κυνηγάει μιά φυγή

Ένα χειμωνιάτικο πρωί
έφυγα απ' το σπίτι σαν τρελή
ο αέρας μου τρυπούσε
το κορμί και μου ζητούσε
μια απόφαση ηρωική

http://www.youtube.com/watch?v=EvkwHrb0h4M&feature=related

заглавието е внезапна любов

Ела за малко, само за малко,
живея и възкръсвам
във всеки наш миг,
на тайно място
сърцето ми срещам - не съм сигурна, че тук е срещам??? - б.пр.

Ела за малко, само за малко,
в мен е мълчание,
ти ми говори,
целият мой живот в ръцете ти е затворен

Ела за малко, само за малко,
живея и възкръсвам,
във всеки наш миг,
на тайно място
сърцето ми срещам - тук е срещам - б.пр.

Ела за малко, само за малко

когато и последната тревичка,
която ме крепи,
се откъсне...

Мужчины влюбляются в тихих женщин

НЬЮ-ЙОРК, 10 октября.
Ученые определили, что тихий ласковый голос активирует в головном мозгу участки, отвечающие за оставление потомства.
Как передает Yoread, таким образом, мужчина, сам того не осознавая, влюбляется в тихую и спокойную женщину, дабы получить потомство.

Исследователи предполагают, что тихий женский голос мужчины расценивают как показатель женственности.
Это своего рода «эталон» женской красоты.
Чем приятнее голос, тем более красивой женщина кажется в глазах мужчины.

Напомним, ранее британские ученые установили, что мужчине достаточно 8 секунд для того, чтобы влюбиться.
Если же мужчине не понравилась потенциальная партнерша, то продолжительность его взгляда в результате научных опытов составила не более четырех секунд.

Также исследователи установили, что любовь длится не более четырех лет и она всего лишь некое помешательство.

Потъвам в безмълвие -
не в забрава и безнадеждност -
в светлината изчезвам.
И се разтварям в света,
вечността ме обгръща.
Като си тръгвам от тук -
отвъд се завръщам.
Ясно и просто е,
колкото пропасти -
толкова мостове.
Тялото все по-тежи,
все по-олеква душата.
а Духът ми свободно кръжи
и в двата свята.


М. К.

идва ден, в който си казваш, а този ден просто си идва, и си казваш - е, това е всичко, животът беше - животът няма да бъде кой знае колко по-различен в следващите 20 или 30 години от този до сега... нито ти можеш да бъдеш Бог знае колко по-различен - знаеш кое в теб е постоянно и ценно, знаеш колко и кое можеш да промениш евентуално със съзнателно усилие на волята...
освен ако... освен ако... съдбата не е предвидила нещо като катаклизъм... защото е станало ясно, че няма да научиш много важен урок, ако продължиш все така...
а може всички уроци вече да са научени и цялата програма да е изпълнена...
и все пак този ден просто дойде...

обет:
в тази тиха есен
се отказвам
от пронизващата самота
на фламенкото

заредиха се дни -
бездомни -
като сиви котки
със зелени очи

В цъфтежа е целта. Когато
със своя разум слаб и смътен
цветенце някое съгледаш
и бегло го разгледаш пътем -

ти ролята не подозираш
на тази мъничка подробност
в това сияйно сложно дело -
на пеперудата подобно.

Да израстеш полека, да напъпиш
наврме и да не измръзнеш -
със червея и зноя да се бориш -
от вятъра да се изплъзнеш -

да не измамиш мъдрата природа,
като се трудиш неуморно:
да бъдеш цвете е дълбока
отговорност.

Отново за Пещерата и сенките...

Седемте добродетели са в противовес на седемте гряха.

грях                               латински          демон        добродетел        латински

похотливост                luxuria              Асмодий     целомъдрие      castitas
чревоугодничество     gulia                 Велзевул     лишение             frenum
скъперничество          avaritia             Мамон          щедрост              liberalitas
леност                          acedia             Белфегор     трудолюбие       industria
гняв                               ira                     Сатана          търпение           patientia
завистничество           invidia              Левиатан      добродушие       humanita
горделивост                 superbia         Луцифер        смиреност          humilitas

Аз обитавам Вероятността -
по-хубава къща от Прозата.
Със по-многобройни врати
и по-широки прозорци.
Тук стаите са като кедри -
през листата им не се вижда.
И отгоре - вечни тавани
небето съзижда.
Гостите са най-красивите -
а работата ми е тая -
да разперя тесните си ръце -
и да прибера рая.

Емили Дикинсън

http://www.youtube.com/watch?v=jmax47l2hLU

не знаех, че е на Еньо Мориконе

имаше време, когато заспивах
щастлива и гола,
сред вълни от къдрици -
къдриците вече сребреят,
а голотата не е щастлива...

Специално за Балкис, царица Савская, пускам тази песен:

http://www.youtube.com/watch?v=QbXORR1W4x4&eurl=http%3A%2F%2Fwww%2Efacebook%2Ecom%2Fhome%2Ephp%3Fref%3Dhome&feature=player_embedded

Тази е любимата ми, аз съм алтовата партия, пея си я за кеф - като готвя например.

Обичам тези мигове - свиваш по непозната малка уличка, ей така, случайно, защото на момента така си решил да минеш по нов маршрут, малка уличка успоредна на шумния булевард... И попадаш в друг свят - започнали да строят лъскавите модерни кооперации, но още тук-там, като извадени кътници, са останали стари дворчета и стари къщета, някои грохнали, полусрутени, необитаеми дори, но всички сгушени и почти скрити зад храсти от люляци и ружи, под стари асми... Ето тази къща е пуста, с мръсни прозорци, двор пълен с вехтории, бездомни кучета се шляят и гледат апатично-скептично. А другата до нея спретната и с чардак, на прохлада под него играят табла, спорят и се надвикват... а ето от онзи отворен прозорец се чува чаткане на пишеща машина... Мили Боже, кой все още пише на пишеща машина?! Все едно си се върнал в 70-те или 80-те... А с още няколко крачки излизаш на шума, праха и дизеловата смрад.
И разбираш ясно, че има паралелни време-пространства, разкъсала се е лентата на времето и се е разпиляла във всички посоки...
Не само киното прави такива паралелни светове. Както си вървиш по горската пътека, отклониш се без да усетиш и хоп - навлезеш в някоя снимачна площадка, зашеметен от внезапното нахлуване в друг свят. Само че там снимачната площадка е създадена изкуствено... А тук времето намигва истински.