?

Log in

Amo, ergo sum!

Recent Entries

c_l_i_o

Свръх-Аз

View

Navigation

January 30th, 2017

Раждане отвъд

Share
Свръх-Аз
Душата идва на този свят чрез майката и бащата,
те я въвеждат тук, помагат й да тръгне по пътя си.
Всички умиращи виждат своите близки, когато прекрачват Прага,
най-често виждат майката и бащата -
те идват да посрещнат душата и да я отведат в духовния свят -
то е новото ни раждане в отвъдното -
прекрасно е - умиротворяващо завръщане в духовността.

January 10th, 2017

(no subject)

Share
Свръх-Аз
Има дни като този - ветровит и студен -
в които усещаш,
че си трън, търкалян от вятъра,
листо, подмятано на клона,
смачкана хартия, подухвана по тротоара...
но дори това не е отчайващо,
а е леко за душата,
защото тя е открила внезапно,
че нейната сила е в лекотата...

August 19th, 2016

Лятото мина.
Всички вирове, в които се потопих,
бяха въображаеми.
Всички пътеки, по които преминах,
бяха сънувани.

Остават още лета на мълчание.

August 18th, 2016

Страшно обичам, когато кръглата Луна изплува зад хълма една такава доверчива и разголена и хуква да танцува надолу по склона, по треви и ливади, по храсти и клони, а после, вече преситена, отлита по пътя си, все такава - наивна, доверчива и малко разголена.

July 28th, 2016

Две трепетни неща не пропускам през лятото, Едното е пропяването на първите щурчета в края на юли, отначало много плахо и неуверено, с прекъсвания на сигнала - нежни паузи, а после все по-уверено в трептенето и разбиране, че това е тяхната вселенска мисия и задача в този летен живот - да скрибуцат в определен ритъм. Второто е трептенето на дъгата в струите и водния прах на пръскачите сутрин в парка. Мога всяка сутрин да се наслаждавам на трепкащите дъги над храсти и треви. Прелестни мигове.

July 20th, 2016

(no subject)

Share
Свръх-Аз
Старата кожа на чинара тази сутрин ми подейства вдъхновяващо, от дълбините, не знам защо... Парчета кора се ронеха от дървото, то ставаше по-шарено... Заприлича ми на змия, която си сменя кожата.

July 10th, 2016

Потъвам в залеза,
прониквам в седефената му черупка,
за да притихна в хладната трева
и упоена от аромата на билките,
да се заслушам в разговора на щурците,
в тропота на мравките,
в бавния танц на змиите.
И с тревожния писък на птица
да излетя към звездите -
във виолетов покров да премина
през Прага на утрото...
Лятото е отвъдно пътуване
на Душата към себе си.

March 15th, 2016

Ледени сънища

Share
Свръх-Аз
Тази сутрин студът е записал ледените си сънища в локвите.
Ако бях в палатка при бежанците на границата, едва ли щях да оцелея. Каква воля за живот само имат тези хора, тръгнали с децата си.

March 14th, 2016

Ако съ-битието е пресечна точка, то частите в нея са цели и самодостатъчни сами по себе си. И понеже точката е непространствена, тя е и извън времето, затова частите в нея запазват своята неприкосновена вечност в себе си.

Помирението

Share
Свръх-Аз
Съзнанието за провален живот първо води до гняв и отчаяние, а после, след определена възраст, до странно примирение и помирение със себе си и света.
Powered by LiveJournal.com